Гергана Костова – гост-автор на Книгомрежа представя:
Бонбонени обувкиИздателство Прозорец, 2007, 541с.
цена 15лв.
размери 20 x 13
Виан Роше се завръща. За всички фенове на Шоколад (“Chocolat„) това означава едно много обещаващо начало. За тези, които не са се срещали с предната книга на Джоан Харис (Joanne Harris), остава удоволствието за първи път да се запознаят с домашната магия на Виан Роше и дъщеря й Анук в продължението й „Бонбонени обувки“ (“The Lollipop Shoes„).
Семейството на Виан вече е с един член повече – четиригодишната й дъщеря Розет, която още не говори, обича да яде с ръце и рисува маймунки. Промените обаче не свършват дотук. В началото на книгата няма и помен от темпераментната сладкарка, която потъпка църковните традиции с организирането на фестивал на шоколада в началото на Великите пости по време на пребиваването си в Ланскене су Тан. Намираме главната героиня из тесните парижки улички, където се опитва да се скрие от своето минало заедно с дъщерите си. Анук вече излиза от детството и започва да търси своята магия. Вятърът на промяната временно е утихнал. Виан успешно играе ролята на самотна майка. Спокойствието е заменило щастието и сякаш картите на съдбата са забравени. Всичко върви според плана на Роше, докато не се появява дамата с бонбонени обувки. Зози дьо л’Алба е всичко друго, но не и обикновена. Тя връхлита в живота на Виан и дъщерите й с гръм и трясък и малко по малко ги връща към магичната страна на битието. Но какво ще иска в замяна? Отговорът на този въпрос се крие в тъмната личност на привидно безобидната сервитьорка. Готова винаги да помогне, тя постепенно става част от семейството и започва да залага мънички и не толкова мънички капани на Виан. С течение на времето тя все повече заприличва на сладкарката от миналото, за да се стигне дотам, че Виан Роше се изправя пред самата себе си от времето на Ланскене су Тан. Тогава майката на Анук и Розет осъзнава, че ще трябва да се бори за собствената си история, защото Зози дьо л’Алба е крадец на самоличности.
Познатото от „Шоколад“ водене на повествованието от две гледни точки и тук е налице, но гледните точки вече са три – на Виан, на Анук и на Зози. Самата Джоан Харис казва, че Роше и Зози са две страни на една и съща монета. Какво се получава от техния сблъсък ще разберете само ако прочете това поредно литературно изкушение, поднесено ни от Харис с много финес и чувственост.
*
Ако искате да усетите повече от света на Джоан Харис, четете: