Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.06.2009 13:18 - Мансарда в Париж с изглед към смъртта
Автор: knigomrezha Категория: Изкуство   
Прочетен: 1969 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 07.01.2010 13:07


Толкова рядко издателите рискуват с драматургични текстове, че няма как да пропусна сборника с пиеси от румънеца Матей Вишниек, познат на европейските сцени, преведен на повече от 30 езика. Томчето с пиеси е в превод от румънски на Огнян Стамболиев и Иван Радев. Очаквам българските театрали да са по-настойчиви в представянето на този почти непознат за нашата публика драматург.


---------------------------------------------------
Матей Вишниек

Мансарда в Париж с изглед към смъртта

пиеси
София : 
Факел Експрес, 2009
464 стр., 14.00 лв. - 13.30 лв.
---------------------------------------------------


image

Включени са пиесите:
. Търси се клоун
. Папараци, или Хроника на един абортиран изгрев
. Думата прогрес в устата на майка ми звучи ужасно фалшиво
. Мансарда в Париж с изглед към смъртта
. Разчленен театър, или човекът-кошче за боклук
. Човекът, който си говори сам
. Три нощи с Мадокс
. Какво да правим с виолончелото?
. Последният Годо


Матей Вишниек
e роден на 29 януари 1956 г. в град Радауц, Североизточна Румъния. През 1980 г. завършва философия в Букурещкия университет. Първата си поетична книга издава през 1982 г. За третата си стихосбирка – „Мъдрецът по време на чай“ (1984), печели наградата на Съюза на румънските писатели. Успоредно с поезията пише и пиеси. През 1987 г. емигрира във Франция. Работи като журналист в румънските секции на Би Би Си Лондон и Радио Франс Ентернасионал в Париж. През 1992 г. написва първата си пиеса на френски „Търговецът на време“. Автор е на над двайсет пиеси, издадени от престижните френски издателства „Акт Сюд-Папие“, „Ланзман“, „Крате“, „Л’Еспас Д’ьон Енстан“, „Л’Арматан“. Сред най-известните са „Три нощи с Мадокс“ (1995), „Коне на прозореца“ (1996), „Разчленен театър, или човекът кошче за боклук“ (1996), „Папараци, или хроника на един абортиран изгрев“ (1997), „Как бих могъл да стана птица?“ (1997), „Дребна работа за стар клоун“ (1998), „Красивото пътешествие на мечките Панда, описано от един саксофонист, който имаше любима във Франкфурт“ (1998), „Какво да правим с виолончелото?“ (1999), „Историята на комунизма, разказана от душевноболни“ (2000), „Кралят, плъхът и шутът на краля“ (2002), „Внимавайте със старите дами, разядени от самота“ (2002), „Джоб, пълен с хляб“ (2004), „Ама, мамо, във второ действие те ни разказват какво се е случило в първо!” (2004), „Мансарда в Париж с изглед към смъртта“ (2005), „Ричард Трети няма да се играе, или сцени от живота на Мейрехолд“ (2005), „Зрителят, осъден на смърт“ (2006) и др.

Пиесите на Вишниек са преведени на десетки европейски езици и са поставени в повече от 30 страни. Носител е на награди на Румънската академия на науките, Асоциацията на драматурзите и композиторите на театрална музика във Франция, от театралния фестивал в Авиньон.

В България е играна пиесата му „За половия орган на жената като бойно поле по време на войната в Босна“ под заглавието „Жената като бойно поле“ от Театрална компания „Контрапункт“ на сцената на „Малък градски театър зад канала“ през 1997–1998 г. (реж. Владимир Петков), а „Машината Чехов“ е преведена и поставена от Владимир Петков с клас актьори абсолвенти на проф. Елена Баева от НАТФИЗ на сцената на Младежкия театър, сезон 2002–2003.

Изд. Авангардпринт подготвя за печат книга със стихове на Матей Вишниек, превод на
Огнян Стамболиев, в която е включена и една от най-известните му пиеси "Ричард Трети няма да се играе", посветена на конфликта между Всеволод Майерхолд и Сталин.

 

Думи на Матей Вишниек

Когато
започнах да опознавам литературните среди, поех по един съвсем друг път, именно защото бях вече разбрал, че имам определена мисия, и най-вече защото смятах, че най-висшата мисия на писателите в източноевропейските страни, по-специално в Румъния, където живеех, е да се противопоставя на властта. В продължение на петнайсет години бях изцяло отдаден на тази мисия и на позицията, която може да се нарече културна съпротива.

Един ден
си дадох сметка, че съм уморен от тази битка. Вече бях написал много пиеси, които принадлежаха на литературата „в чекмедже“. Бях изцяло обзет от проблемите на взаимоотношенията между индивида и властта, на манипулацията, на социалната машина, която унищожава, премазва… Това бяха сюжетите, които единствено ме интересуваха, тъй като исках на всяка цена чрез литературата да разруша тоталитарната машина.

Никога
обаче не забравях, дори и когато бе необходимо да се минира тоталитарната система, че една страница от театрална пиеса или роман преди всичко трябва да притежава литературна и универсална стойност.


Тагове:   превод,   матей вишниек,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: knigomrezha
Категория: Изкуство
Прочетен: 587442
Постинги: 215
Коментари: 65535
Гласове: 693
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031