Идеята на проекта на издателство Леге Артис е да представи на българските читатели неиздавани преди творби на Макс Фриш (Max Frisch). Двете лекции на Фриш, изнесени в Сити Колидж, Ню Йорк през 1981 г. излизат за първи път у нас в превод на Л. Атанасова.
Черен квадрат. Есета от Макс Фриш
Издателство: Леге Артис, 2010, 92 с.
Цена: 8 лв.
Художествена литература -> Преводна художествена литература -> Световна проза -> Философска проза ->
Есеистика и публицистика. Световна
Лекциите са структурирани така, че седемдесетгодишният автор подлага на проверка своите възгледи, като се конфронтира с избрани от самия него собствени изказвания от предишни десетилетия. В типичния за Фриш стил, при който езикът му служи като средство за себепознание и диалог, се поставят важни въпроси като: отношението език – действителност, връзката език – преживяване, отговорността на писателя, преживяването като хрумване, а литературата като „пробив към истинното преживяване на нашето съществуване като човеци в неговата историческа обусловеност”. В края на втората лекция намираме тези възгледи, позовани на руския художник Казимир Малевич, в изключително интересния манифест за поезията като утопия „Черен квадрат”.
Думата „истинен” Фриш използва през 1981 г. в контекста на своята ангажираност като гражданин, и то за обяснение на младежките недоволства в Цюрих: като воля да се живее по-смислено, като разочарование от една форма на битуване, при която ползвайки се от всички удобства, човек започва да усеща живота си пуст, като отхвърляне на привикването с едно прогресивно губещо смисъла си съществуване.
¤
Из „Черен квадрат. Есета” от Макс Фриш
Ето кое е важно: неизразимото, бялото поле между думите, защото тези думи винаги говорят за незначителните неща, които всъщност нямаме наум. Нашите домогвания, истинските, можем в най-добрия случай да предадем описателно, а това буквално означава: писане около тях. Ние ги заобикаляме…Ние изричаме онова, което животът не е. Изричаме го в полза на живота. Речта работи, както скулпторът с длетото, тя отделя кухото, изразимото, от тайната, от истинския живот.
Ние живеем като на конвейер, без надеждата да настигнем себе си и без възможността да поправим дори един миг от живота си. Ние сме колкото нашето настояще, толкова и нашето минало, пък дори и да не одобряваме това минало…
Времето не ни променя.
То само ни разкрива.
* * *
Max Frisch at Amazon.de
Homo faber: Ein Bericht (suhrkamp taschenbuch) von Max Frisch
.
Entwuerfe zu einem dritten Tagebuch von Max Frisch
.
.
.
Filed under: Книги от Леге Артис, Нови книги Tagged: Леге Артис, Макс Фриш, Философска проза, Черен квадрат, есета, Max Frisch
Източник: http://knigomrezha.wordpress.com/2010/10/19/%d1%87%d0%b5%d1%80%d0%b5%d0%bd-%d0%ba%d0%b2%d0%b0%d0%b4%d1%80%d0%b0%d1%82-%d0%b5%d1%81%d0%b5%d1%82%d0%b0-%d0%be%d1%82-%d0%bc%d0%b0%d0%ba%d1%81-%d1%84%d1%80%d0%b8%d1%88/
Улавяне и премахване на мъхчета и косми ...
Улавяне и премахване на мъхчета и косми ...