Издателство "Обсидиан"  насочва вниманието ни към още една книга от автора на бестселъра „Лекарство против северния вятър”. Заглавието на новата  книга е "Седмата вълна".  Преводът е на Младен Галев. Още една необикновена любовна история, чието виртуално начало е част от емоционалната биография на все повече хора днес.

Издателство: Обсидиан, 2010, 256 с.

Цена 15 лв. -> 14,25 лв.

Художествена литература -> Преводна художествена литература -> Световна проза -> Любовни романи

Човек трябва да се пази от седмата вълна! Защото тя е необременена, необвързана и буйна. Отмива всичко и обновява. След нея нещата се променят. Към по-добро или към по-лошо? Това могат да кажат само онези, които са се осмелили да застанат на пътя й.

Еми Ротнер и Лео Лайке никога не са се виждали, но се влюбват един в друг, след като месеци наред си разменят имейли. Тъкмо когато решават да се срещнат, съпругът на Еми разбира за виртуалната им връзка и тайно от нея пише на младия необвързан мъж. Но Еми вече знае къде живее Лео и срещата им е въпрос на дни. Ето защо той приема предложението за научно изследване в Америка и мистериозно изчезва от живота й.

След девет месеца Лео се завръща във Виена. В пощенската кутия го очаква имейл от Еми. Двамата възобновяват кореспонденцията си и осъзнават, че чувствата им не са останали в миналото. Отново започват да обмислят възможността за реална среща. Ситуацията обаче се усложнява от факта, че междувременно Лео е намерил своята половинка, а Еми все още не се е разделила със съпруга си. Дали те ще продължат да живеят така или ще застанат на пътя на седмата вълна?

¤

Из "Седмата вълна"

Един ден по-късно

Относно: Последен опит

Скъпи Лео, усещането, което оставяш у мен през последните пет дни, е по-неприятно от всичко досега. А ти си ми причинил немалко страдания. Благодарение на теб разбрах какво е да се чувстваш наистина зле (и в много моменти адски добре). Не вярвах обаче, че някой ден ще ти стана досадна. Но ето че и това се случи. Връщаш се от Бостън, активираш електронната си поща и нямаш търпение триумфално да възобновиш кореспонденцията си. Вече те очакват първите вълнуващи имейли на сбъркали адреса потребители. Те ти предоставят богат материал за нова духовна авантюра с непозната жена. Казваш си, че този път може да се появи и някоя неомъжена. Но кое име откриваш в полето на подателя? Еми Ротнер. Звучи ти някак познато. Не беше ли това жената, която опитният виртуален сваляч Лео едва не вкара в леглото си? Тя бе готова да се хвърли в прегръдките ти, но здравият (?) разум я принуди да се откаже в последния момент. Разминахте се на косъм. Девет месеца и половина бяха напълно достатъчни, за да я забравиш напълно. Но ето че тя отново се появява в пощенската ти кутия. А ти как реагираш? По изключително забавен начин, Лео. Демонстрираш прословутото си чувство за хумор, като в разгара на лятото (?) пожелаваш весела Коледа и честита Нова година. И... чао! Еми вече е пропиляла шанса си. Време е някоя друга да изпробва късмета си. Но Еми продължава да те безпокои и започва леко да те изнервя. Най-добре е просто да я пренебрегнеш, нали, Лео? Тя обаче смята да сложи край. Обещава да спре тук!

P.S. Надяваш се, че съм „поне два пъти по-добре“ от теб? За съжаление не мога да знам какво е твоето душевно състояние, Лео. Но вместо да съм два пъти по-добре от теб, ти ме караш да се чувствам десет пъти по-зле. Това обаче не бива да те тревожи. Еми.

P.P.S. Благодаря ти, че отново ме изслуша. Сега спокойно ме свържи със системния администратор. Той поне не ми противоречи.

Един час по-късно

Отговор:

Не трябваше да ти пиша, скъпа Еми. Очевидно те нараних (отново), а не исках да става така, ти никога не ми досаждаш. Много добре го знаеш. В противен случай щях да се отегча от самия себе си, тъй като ти си неделима част от мен. Нося те в сърцето си навсякъде – във всички континенти и емоционални преживявания, като едно съкровено желание, илюзия за съвършенство, най-висша форма на любов. Почти десет месеца ти бе неизменно с мен в Бостън и заедно се завърнахме у дома.

Но, Еми, аз продължих да живея в реалния свят. Нямаше друг начин. На път съм да се обвържа сериозно. Запознах се с една жена в Бостън. Все още е твърде рано да казвам каквото и да било. Знам само, че бих желал да опитам. Съществува възможност тя да започне нова работа и да се премести тук.

Съзнавам, че по един доста брутален начин сложих край на виртуалната ни връзка през онази кошмарна нощ, когато трябваше да се срещнем за пръв и последен път. Дори да не си искала да го признаеш, ти предварително бе взела решение, а аз само ти помогнах да го осъществиш. Нямам представа какви са отношенията ти с Бернхард и децата в момента. Не желая и да разбирам, тъй като те не са свързани с нас двамата. Наистина се нуждаех от почивка. (Навярно сбърках, като я наруших.) Трябваше да съхраня спомена за нашето неповторимо преживяване, да запазя завинаги мисълта за задушевната, интимна среща, която така и не се състоя. Ние стигнахме до края и няма накъде да продължим. Не и след почти едногодишно прекъсване. Надявам се, че ме разбираш, Еми! Нека оценим това, което преживяхме заедно, и спрем дотук. В противен случай ще разрушим всичко. Твой Лео.

...

На следващата вечер

Относно: Лео?

Лео?

На следващата сутрин

Относно: Будилник

Лео?

Леееооо?

Лео ео ео ео еееооо??

Ле е е е еееооо???

11 часа по-късно

Относно: Среща

Скъпа Еми, искаш ли да се срещнем отново? Трябва да ти кажа нещо. Смятам, че е важно.

Десет минути по-късно

RE:

„Пам“ е бременна!

Три минути по-късно

Отговор:

Не, Памела не е бременна. Памела няма нищо общо с това.

Имаш ли малко време утре или вдругиден?

Една минута по-късно

RE:

Звучи много драматично! Ако си ми подготвил някоя добра новина, която държиш да ми съобщиш лично, ще намеря малко време!

Две минути по-късно

Отговор:

Новината не е добра.

40 секунди по-късно

RE:

В такъв случай ми я съобщи в писмен вид. Но, ако обичаш, не днес! Утре ме чака тежък ден. Искам да поспя поне няколко часа.

Две минути по-късно

Отговор:

Моля те, Еми, нека се видим в някой от следващите дни да поговорим на спокойствие! А сега спри да си блъскаш главата и отивай право в леглото.

40 секунди по-късно

RE:

Лео, обичам да ме утешават, но не и да ме залъгват. Най-малко го очаквам от теб. Не и по този начин. Не и с думите: „спри да си блъскаш главата и отивай право в леглото“. Така че казвай веднага!

30 секунди по-късно

Отговор:

Еми, повярвай ми, не е подходящо да обсъждаме темата преди лягане. Предпочитам да поговорим лице в лице. Нищо няма да се промени за няколко дни.

50 секунди по-късно

RE:

СЛЛ, ГВ!!!

(Скъпи Лео Лайке, говори веднага!!!)

Десет минути по-късно

Отговор:

Добре, Еми, щом настояваш. Бернхард знае за нас. Или поне знаеше, преди да замина за Бостън. Ето защо реших да прекратя отношенията ни.

Една минута по-късно

RE:

??? Лео, що за глупости? Какво знае Бернхард? Какво изобщо има да знае? Откъде би го научил? И ако някой знае, че той знае, не трябва ли това да съм аз? Лео, струва ми се, че си станал жертва на някаква абсурдна теория на конспирацията. Моля те, обясни ми!!!

Три минути по-късно

Отговор:

Еми, попитай Бернхард! говори с него! Той е човекът, който ще ти разясни ситуацията, не аз. Нямах представа, че не ти е казал. Не предполагах, че ще го скрие от теб. Трудно ми е да повярвам. Мислех си, че просто не искаш да обсъждаш този въпрос с мен. Но очевидно изобщо не знаеш за какво става дума. Явно Бернхард не ти е казал нищо.

Две минути по-късно

RE:

Лео, започваш да ме притесняваш. Да нямаш треска? Къде блуждаеш? Защо ти хрумна, че трябва да говоря с Бернхард за теб? Как точно си го представяш? „Бернхард, нека поговорим. Лео Лайке каза, че ти знаеш за него. По-скоро за него и мен, ако трябва да съм точна. Кой е Лео Лайке ли? Явно не го познаваш. Той е мъжът, когото доскоро дори не бях виждала. Не съм ти разказвала за него. Следователно няма как да го познаваш. Лео обаче упорито твърди обратното (...).“

Лео, моля те, вземи се в ръце, изнервяш ме!

Една минута по-късно

Отговор:

Бернхард е прочел нашата кореспонденция. Изпрати ми имейл. Помоли ме да се срещна с теб веднъж и да те оставя на мира. Затова приех работата в Бостън. В общи линии така стоят нещата. Предпочитах да ти го кажа лично.

Три минути по-късно

RE:

Не. Не ти вярвам. Бернхард не е такъв. Той никога не би постъпил по този начин. Кажи ми, че не е истина. Не, не може да е истина. Лео, съзнаваш ли какво правиш в момента? Лъжеш. Нима искаш да разрушиш всичко? Защо изричаш тази долна клевета? Бернхард не го заслужава. Защо ми го причиняваш? Защо се опитваш да съсипеш отношенията ни? Или просто блъфираш? Шегуваш ли се? Защо си правиш такива шеги?

Две минути по-късно

Отговор:

Скъпа Еми, вече няма връщане назад. Искрено се мразя за това, което ми се налага да направя, но имах само две възможности – да се оттегля от твоя живот и никога повече да не ти пиша, или да избера истината. Вече е твърде късно. Непростимо късно. В прикачен файл ти изпращам имейла, който Бернхард ми написа преди една година, на 17 юни, малко след като той „колабира“ по време на екскурзията с децата в Южен Тирол...