На пазара е вече книгата

Превод: Любомир Николов

Издателство:  Обсидиан
Цена:  15 лв.  ->  14,25 лв.
Страници: 304

В своя първи сборник с разкази Джон Гришам представя седем истории от мястото,  където се развива действието на „Време да убиваш”.

Прикованата на инвалидна количка Инес Грейни и двамата й по-големи синове Лион и Бъч тръгват към затвора „Парчман” с надеждата, че осъденият на смърт Реймънд ще бъде помилван в последния момент. Но това може да е и последното им свиждане.

След седемнайсетгодишна практика Мак Стафорд си е останал посредствен адвокат с незначителни бракоразводни дела. Той никога не си е представял, че едно телефонно обаждане може да промени изцяло живота му.

Скучният, мълчалив застрахователен агент Сидни се оказва невероятен играч на блекджек. Той усъвършенства хазартните си умения с надеждата да разори казиното на най-амбициозния и безскрупулен мошеник в Клантън, който му е отнел съпругата.

Три добри момчета от окръг Форд тръгват към големия град Мемфис, за да дадат кръв за тежко пострадал приятел. Те обаче не могат да устоят на заведенията по пътя и благородната мисия завършва злополучно в един стриптийз бар.

„Тих пристан” е последният дом на мнозина старци в Клантън. Той е тъжно и замряло място, докато не се появява забавния и грижовен Гилбърт – той започва работа като санитар с единствената цел да измами някой богат обитател на дома.

—————————

Пат Конрой за разказите на Джон Гришам (John Grisham)

Обичам книгите на Джон Гришам по същата причина, поради която харесвам творбите на Джон Ървинг, Ричард Русо и Ан Ривърс Сидънс – те ме грабват още от самото начало и ми е трудно да ги оставя, докато не ги прочета докрай. Тези писатели са като вълшебници, които разпръскват невероятната магия на словото. Благодарение на тях отново се чувствам запленен от силата на литературата. Винаги съм харесвал и моментите, в които Гришам си взема почивка от романите, за да се посвети на нехудожествени книги.

Джон ме изненада, когато навлезе в опасната зона на разказите. Те представляват трудност за всеки писател. Езикът им е лаконичен и авторите трябва да притежават таланта да поберат цял един свят в малък стъклен буркан. Модерните читатели обикновено ги наказват с пренебрежение. Литературните рецензии поддържат жива формата на късия разказ в Америка, докато „Ню Йоркър” се опитва да я удуши с голи ръце. Всеки добре написан разказ е източник на радост и вдъхновение. Творбите на А.П.Чехов, Ги дьо Мопасан и Фланъри О’Конър доставят удоволствие, което не може да бъде постигнато от никоя друга литературна форма. Тъй като аз самият не пиша разкази, ми беше интересно да видя как ще се справи Гришам. Знаех колко остро ще реагират критиците независимо от литературната стойност на творбите.

„Окръг Форд” е най-добре написаната книга на Джон Гришам досега. Едно от нещата, които наистина ме впечатли, е интимното описание на живота в Мисисипи след Уилям Фокнър и  Юдора Уелти. Гришам обрисува еднакво добре фермерите, чернокожите и белите жители на Юга. През годините той използва правната система като инструмент, за да опише света на богатите и бедните, и Мисисипи постепенно се превърна в негова литературна територия. Разказите му определено ме изненадаха. Всички са много добри, а три от тях са истински шедьоври. Гришам винаги е притежавал таланта да докосва сърцата на читателите с ярките картини на бедния, изстрадал Юг. Някои от разказите са изключително забавни. Гришам за пръв път използва чувството си за хумор с такава свобода. Всяка история от сборника заслужава да намери място сред най-добрите разкази за 2009 г. Дори това да не се случи, „Окръг Форд” ще си остане една незабравима книга.

Джон Гришам може да е известен като автор на трилъри, но сега читателите ще оценят големия му писателски талант. Неслучайно е наричан „любимият разказвач на Америка”. Той е автор на двайсет и един романа и една документална книга и през ноември, когато „Окръг Форд” се появи в САЩ, както всяка негова книга застана начело на класациите и измести дори „Изгубеният символ” (Le Symbole perdu). Големият романист Пат Конрой заявява, че този сборник е най-добре написаната книга на Гришам, а три от разказите са истински шедьоври.

—————————

Джон Гришам (John Grisham) пред Amazon.com.

- По какво се различава писането на разкази от писането на романи?
- Ще кажа по какво си приличат моите разкази с романите ми: и седемте имат ясен сюжет с начало, развитие и край. Не мога да напиша нещо, в което не се разказва някаква история. В такъв смисъл приличаше на писането на романи, но ми беше много по-приятно и забавно.

- По-лични ли са тези истории за вас, отколкото романите ви?
- Само мястото, където се развива действието. Когато написах „Време да убиваш” преди повече от двайсет години, създадох окръг Форд – едно парченце от Юга, което много напомня мястото, където съм живял. Винаги съм мечтал да се върна там и да разкажа поне няколко от историите, които обсебиха съзнанието ми.  Но след успеха на „Фирмата” реших известно време да продължа с юридическите трилъри. През годините си водех бележки с идеята да напиша няколко романа за окръг Форд. Е, получи се само един – „Последният съдебен заседател”. Останалите истории се превърнаха в дълги разкази.

- Морализатор ли сте?
- Много пъти са ми задавали този въпрос. Не зная какво означава това. Не проповядвам своите ценности, но всеки от нас има своя морална посока и съди другите според нея.

- Защо някои от героите ви, извършили престъпление, не получават възмездие в книгите ви?
- Най-вероятно ще го получат малко по-късно. Аз не зная какво ще стане с героите ми на другия ден, след края на романа или разказа – оставям на читателите да решат. Другото наистина би било морализаторство.