Издателство „Атлантис-КЛ“ представи
на Коледния панаир на книгата
най-новата книга на Нобеловия лауреат за литература
превод Любомир Илиев
„Имало едно време един баща, който, понеже остарял, свикал своите синове и дъщери – на брой четири, пет, шест, осем – и те след дълго протакане склонили. Ето ги, седят на една маса и ей сега ще се разбъбрят: всеки за себе си, всички един през друг, измислени ужким от бащата и според неговите словеса, но своенравни и без намерение да го щадят…”
И така, отдавна порасналите осем деца на Нобеловия лауреат се събират на раздумка. В оживени диалози те връщат лентата на сложния живот на семейството си и всеки посвоему си спомня за баща си, за детството, за чудотворната камера на фотографката Мария и нейните смайващи фотоси.
„Щракай, Марихен!”, провиква се писателят всеки път, когато вярната му приятелка трябва да снима нещо за него. Моменталните снимки на Мария наистина са забележителни, понеже старата й бокс-камера „Агфа” не е като другите камери: откакто е оцеляла през войната, тя пресъздава не само действителността, а може да вижда както в миналото, така и в бъдещето, да запечатва желания и страхове.
„Старата камера” всъщност е продължение на автобиографията на Гюнтер Грас, подхваната с нашумялата книга „Да люспиш лука”, но в нея преобладават пастелните багри на мъдрата житейска есен.
Остроумно, забавно и поучително четиво, излязло изпод перото на Нобеловия лауреат Гюнтер Грас.
——————————
За поредицата:
Книгата излиза в поредицата “Вълшебната планина”, в която издателството предлага съвременна проза от Германия, Австрия и Швейцария. Следващи заглавия от поредицата: „Моите награди” от Томас Бернхард (непубликувани досега текстове), „Кулата” от Уве Телкамп (Национална литературна награда на Германия за 2008 г.)
За преводача:
Любомир Илиев eдин от най-изтъкнатите български преводачи. В две последователни години – 2008 и 2009 – той заслужи Националната награда за превод „Христо Г. Данов”. Списъкът на преведените от него творби е внушителен и респектира със сложността на текстовете, разнообразието на жанровете и художествените форми. Сред многобройните му преводи се открояват “Корабът на глупците” от Себастиян Брант, “Натан мъдрецът” на Лесинг, драмите на Шилер, Гьотевият “Фауст”, “Смъртта на Вергилий” на Херман Брох, “Сидхарта” на Херман Хесе, както и творби на по-съвременни автори като Хайнрих Бьол, Зигфрид Ленц, Бернхард Шлинк, Ханс-Улрих Трайхел, Уве Тим, Мартин Зутер, Даниел Келман, Гюнтер Грас и др.
През тази година Любомир Илиев изкачи още един забележителен връх в творческата си кариера - знаменития роман “Човекът без качества” на Роберт Музил.
За автора:
Гюнтер Грас (Gьnter Grass) – биобиблиографска справка
. 1927 – Роден на 16 октомври в Лангфур, предградие на Данциг (Гданск). Родителите му са собственици на малък колониал.
. 1937 – Приет в гимназията „Конрадинум“.
. 1944-45 – Помощник в луфтвафе. Трудова повинност. Мобилизиран като танкист във Вафен-СС. След раняване – в американски плен.
. 1947 – Работи в земеделски стопанства и в калиев рудник.
Учи каменоделство в Дюселдорф.
. 1948-52 – Следва графика и скулптура при Зеп Магес и Ото Панкок в Художествената академия на Дюселдорф.
Пътуване до Франция и Италия.
. 1953 – Премества се в Берлин и продължава обучението си при Карл Хартунг във Висшето училище за изящни изкуства.
. 1954 – Сключва брак с швейцарката Ана Шварц, студентка в балетно училище.
. 1955 – Получава III награда на поетическия конкурс на Радио „Зюддойчес Рундфунк“.
Първо литературно четене с „Група-47″ и дебют в списание „Акценте“.
. 1956 – Установява се в Париж.
Излиза стихосбирката Die Vorzьge der Windhьhner / „Предимствата на ветропоказателите“.
. 1957 – Премиера във Франкфурт на пиесата Hochwasser / „Наводнение“.
Раждат се двамата му сина, близнаците Франц и Раул.
. 1958 – Пътуване до Полша. След четене от ръкописа на „Тенекиеният барабан“ Група 47 му присъжда награда.
Премиера на пиесата Onkel, Onkel / „Чичо, чичо“ в Кьолн.
. 1959 – Излиза Die Blechtrommel / „Тенекиеният барабан“, прев. Надя Фурнаджиева. Общинският съвет в Бремен отказва да връчи на автора присъдената от журито литературна награда.
. 1960 – Установява се в Западен Берлин.
Стихосбирката Gleisdreieck / „Обръщателен триъгълник“.
. 1961 – Излиза новелата Katz und Maus / „Котка и мишка“, прев. Александър Андреев.
Постановка на драмата Die bцsen Kцche / „Злите готвачи“ в Берлин.
Ражда се дъщеря му Лаура.
Среща с Вили Бранд и начало на политическата му дейност за Социалдемократическата партия.
. 1963 – Романът Hundejahre / „Кучешки години“.
Възвание до Берлинската академия на изкуствата.
. 1965 – Първа голяма предизборна обиколка в полза на СДП.
Награда „Георг Бюхнер“.
Ьber das Selbstverstдndliche / „За самопонятното“ – речи, статии, отворени писма.
Ражда се синът му Бруно.
. 1966 – Премиера в Берлин на пиесата Die Plebejer proben den Aufstand / „Плебеите правят опит за въстание“.
Посещава САЩ, Чехословакия и Унгария.
. 1967 – Участие в предизборната кампания на СДП в Шлезвиг-Холщайн и Берлин.
Ausgefragt / “Разпитан” – стихотворения.
„За моя учител Дьоблин“ и други статии.
. 1968 – Литературна награда „Теодор Фонтане“.
. 1969 – Премиера на пиесата Davor / „Преди това“ в Берлин.
Излиза романът цrtlich betдubt / „Местна упойка“, прев. Александър Андреев.
Участие в предизборната кампания на СДП.
. 1972 – Aus dem Tagebuch einer Schnecke / „Из дневника на един охлюв“.
Der Bьrger und seine Stimme. Reden-Aufsдtze-Kommentare / „Гражданинът и неговият глас“ – речи, съчинения, коментари.
Ражда се дъщеря му Хелене.
. 1975 – Пътуване до Индия.
. 1976 – Почетна докторска титла на Харвардския университет.
С Хайнрих Бьол и Карола Щерн създават списание „L ‘76″.
. 1977 – Излиза романът Der Butt (Fiction, poetry & drama) / „Калканът“.
Награда на град Палермо.
. 1978 – Denkzettel / „Паметни бележки“ – политически речи и съчинения 1965-76.
Учредява фондация „Алфред Дьоблин“.
Получава литературната награда „Виареджо“.
Развод с Ана Грас.
. 1979 – Новелата Das Treffen in Telgte / „Срещата в Телгте“, прев. Александър Андреев.
Сключва брак с органистката Уте Грунерт.
Режисьорът Фолкер Шльондорф филмира „Тенекиеният барабан“.
. 1980 – Kopfgeburten oder Die Deutschen sterben aus / „Главораждания или Германците са на изчезване“.
. 1982 – Литературна награда „Фелтринели“ (Рим).
. 1983 – Президент на Берлинската академия на изкуствата.
. 1984 – Widerstand lernen / „Да се научим на съпротива“ – политически речи 1980-83
. 1986 – Die Rдttin / ”Плъхката”.
. 1993 – Ein weites Feld / „Обширно поле“
Novemberland: 13 Sonette / “Късни слънчогледи” – сонети, прев. Александър Андреев.
. 1994 – Unkenrufe / „Вещателят“, прев. Александър Андреев.
. 1999 – Mein Jahrhundert / „Моето столетие“, прев. Александър Андреев.
Нобелова награда за литература
. 2002 – Im Krebsgang / “Рачешката”, прев. Александър Андреев.
. 2003 – Letzte Tдnze / “Последни танци” – стихотворения.
. 2006 – Beim Hдuten der Zwiebel / “Да люспиш лука”, прев. Любомир Илиев
. 2007 – Dummer August: Gedichte, Lithographien, Zeichnungen / “Глупав август” – стихотворения.
. 2008 – Die Box: Dunkelkammergeschichten / “Старата камера”, прев. Любомир Илиев
