Факел Експрес & Жанет-45
представят

Василий Гросман

2009, 966 стр.

25.99 лв. -> 24.68 лв.

„Да прочетеш „Живот и съдба” (Life and Fate), означава, наред с други неща, да осъзнаеш какво ще рече липсата на свобода. „Живот и съдба” е многопосочно свидетелство за силата на характера, която са способни да придобият изтерзаните човешки души. Този роман е един от най-великите романи на ХХ век.”

Wall Street Journal

На 14 февруари 1961 г. КГБ конфискува и унищожава ръкописа и черновите на дилогията „Живот и съдба”. Рецензентите определят романа като по-опасен от „Доктор Живаго” на Борис Пастернак и предвиждат публикуването му най-рано след 200 години.

По чудо спасеният от поета С. Липкин екземпляр на „Живот и съдба” е пресниман на микрофилм от А. Сахаров и изнесен в чужбина. През 1980 г. е публикуван в Швейцария, а в СССР – през 1988 г.

За автора

Василий Семьонович Гросман (Йосиф Соломонович) е роден на 29 ноември (12 декември) 1905 г. в украинския град Бердичев. От първия до последния ден на Великата Отечествена война е военен кореспондент. Автор е на епичната трилогия „Степан Колчугин” (1937–1940), повестта „Народът е безсмъртен” (1942), „Черна книга” – сборник със свидетелства за преследване и унищожаване на съветски евреи от нацистите (в съавторство с Иля Еренбург; написан през 1946 г., а издаден едва през 1980 г. в Израел), на очерка за геноцида на евреите „Треблинският ад”, използван като документ на обвинението на Нюрнбергския процес, на повестта „Всичко тече”, излязла през 1970 г. в Германия и през 1989 г. в СССР.

„Аз видях непоклатимата сила на идеята за обществено добро, родена в моята страна. Видях тази сила в периода на всеобщата колективизация, видях я през 1937 година. Видях как в името на идеята за добро, също толкова прекрасно и човечно, колкото идеала на християнството, се унищожаваха хора. Видях села, гинещи от глад, видях селски деца, умиращи в сибирските снегове, видях ешелони, откарващи в Сибир стотици и хиляди мъже и жени от Москва, от Ленинград, от всички градове на Русия, обявени за врагове на великата и светла идея за обществено добро.

В ада закалих вярата си. Моята вяра излезе от огъня на кремационните пещи, премина през бетона на газовите камери. Видях, че не човекът е безсилен в борбата срещу злото, видях, че могъщото зло е безсилно в борбата срещу човека. В безсилието на безсмислената доброта е тайната на нейното безсмъртие. Тя е непобедима. Колкото по-глупава, колкото по-безпомощна е тя, толкова е по-огромна. Злото е безсилно пред нея! Пророците, вероучителите, реформаторите, лидерите, вождовете са безсилни пред нея. Тя – сляпата и няма любов – е смисълът на човека.”

Василий Гросман

За книгата

„Живот и съдба” е епичен разказ за Втората световна война, проникновена равносметка за тъмните сили на злото, белязали целия ХХ век. Вплитайки в обща картина кръвопролитните сражения за Сталинград и съдбата на семейство Шапошникови, Василий Гросман описва не само чудовищните престъпления на нацизма и съветския комунизъм, но и сблъсъка на двете идеологии, разрушителното им влияние върху отношенията между хората. Както и Солженицин, той представя тила и фронта, научните лаборатории и ГУЛАГ, затворите и привилегиите на съветския елит, но също така разказва и за жестоката участ на евреите, обречени на гибел в газовите камери.

„Живот и съдба” е роман за непоколебимите и предани защитници на отечеството, на които то се отплаща с нови репресии. Този роман, изпълнен с реализъм и морално напрежение, е един от най-великите романи на ХХ век.

Отзиви

Не, в този роман няма нито една страница, която би могла да се промъкне през цензурата, защото от всички страници крещи голата истина.

Като сравнявам най-хубавите книги, написани в традицията на романа епопея за времето на съветската власт в Русия, бих казал, че романът на Гросман „Живот и съдба” е най-големият и най-значителният.

На пръв поглед заглавието на романа – „Живот и съдба”, не звучи особено привлекателно и ефектно. Но колкото повече мисля за него, толкова повече то ми се струва пророческо и точно. Защото животът и съдбата съвсем не са едно и също. И е доста трудно да останеш верен на съдбата си в живота, описан от Гросман.

Владимир Войнович

Да прочетеш „Живот и съдба”, означава, наред с други неща, да осъзнаеш какво ще рече липсата на свобода. „Живот и съдба” е многопосочно свидетелство за силата на характера, която са способни да придобият изтерзаните човешки души. Този роман е един от най-великите романи на ХХ век.

Wall Street Journal

Не само велик роман за Втората световна война, а шедьовър по всички критерии.

New Statesman & Society

Класическо произведение на руската литература на 20-ти век.

The New York Times

Прочетете я, и се възрадвайте, че 20-ти век е създал толкова мъдър и истински литературен хуманист. Страданията и откровенията на героите му ни показват едни от най-разтърсващите и на моменти възторжени изблици на човешкото сърце, които могат да се открият в съвременната литература. Един роман на всички времена.

Washington Post Book World

„В безсилието на безсмислената доброта е тайната на нейното безсмъртие” – тази фраза може да се определи като ключова за Гросман, могат да я издигнат като свой девиз тези, които се опитват да възродят човечността у човека.

Жорж Нива

Очевидно създадено по модела на “Война и мир”, това смайващо описание на обсадата на Сталинград цели да покаже панорама на съветското общество по време на Втората световна война, подобно на тази, която прави Толстой за живота през епохата на Наполеоновите войни. Завършена през 1960 г. и конфискувана веднага от КГБ, творбата остава непубликувана до смъртта на автора си през 1964 г. и е пренесена тайно на Запад през 1980 г. Гросман ни показва една горчива, завладяваща картина на тоталитарния режим, който се страхува от свободолюбивия дух на тези, които са се борили за страната си, толкова, колкото и от нацистите. Огромният брой персонажи включва стар арестуван болшевик; физик, принуден да подчини научните си открития на “социалистическия реализъм”, и лекар-евреин на път към газовите камери в окупирана Русия. По ирония, след освобождението на Сталинград от германците, много от героите се оказват оковани в новото робство на съветското управление. Но Гросман внушава, че свободолюбивият дух никога не може да бъде напълно унищожен и брилянтно свидетелство за това става този всеобхватен роман, който отхвърля компромисите на цял един живот, макар да обрича автора си на изгнание и позор до смъртта му.

Publishers Weekly

Една силно топла и човечна книга… Описанието на семейство Щрум наподобява Чехов и дори Белоу.

Keith Gessen, The New Yorker

Майсторско описание на съдбата на Русия, въплътена в живота на нейния народ.

USA Today

Гросман показва моралната и идеологическа смърт на руския комунизъм, предопределена още от момента, в който Ленин започва да избива опонентите си вместо да разговаря с тях. В крайна сметка авторът довежда читателя до неизменното заключение, че комунизмът, както и фашизмът, имат само една цел: власт. Това послание, идващо от човек, който е бил в привилегированите вътрешни кръгове на властта, признат журналист и писател, е наистина съкрушително.

Forbes

Описанието на борбата на съветските граждани за оцеляване е великолепно. “Живот и съдба” е наричан най-великият руски роман на 20-ти век. Съгласен съм.

Daytona Beach News

“Живот и съдба” е не само смела и мъдра книга, тя е написана с чеховска проницателност.

Prospect Magazine

Описанието на Гросман (Vasily Grossman) на съветския живот – в лагерите, на война, и в ежедневието – е енциклопедично и незаслепено… изключително впечатляващо. Едно значимо допълнение към великата библиотека на забранената руска литература.

The New York Times Book Review

Омагьосващ и завладяващ… “Живот и съдба” постига нещо, което доколкото ни е известно, никой друг роман не е успял напълно – да опише преданите съветски комунисти като обикновени хора, а не като предсказуеми въплъщения на злото.

Vogue

След като прочетох още едно сравнение на “Доброжелателните” на Джонатан Лител с “Живот и съдба”, от чисто любопитство грабнах този роман, написан през 1959 г. и бях изумена и очарована да открия един истински шедьовър, който притежава сложност на повествованието и разкрива страдание и човечност, отсъстващи в книгата на Лител. Ако “Доброжелателните” успее да провокира подобни усещания у читателя, то съществуването му би било оправдано още веднъж.

Elisabeth Vincentelli

“Живот и съдба” няма паралел в съвременната руска литература… даже бих казал съвсем смело, че гласът на Гросман в “Живот и съдба” е първият свободен глас на съветския народ.

Commentary