Гергана Костова – гост-автор на Книгомрежа представя:

Приказки на Ева Луна

Исабел Алиенде

Издателство Колибри, 2005, 304с.

цена 10лв.

размери 20Ч13

Да надникнеш в света на Исабел Алиенде (Isabel Allende)  е едно истинско приключение. Скритите между страниците на книгите й истории ни отвеждат в мистичните дебри на латиноамериканската литература по пътища, осеяни с пагубни страсти, голяма любов и неочаквани приключения.

„Приказки на Ева Луна“ (“Cuentos de Eva Luna„) е поредната брънка от прекрасната словесна огърлица на Алиенде. Изтъкана от 23 разказа, тази книга отново ни представя героите от „Ева Луна“. Тук обаче самата Ева се отдръпва от светлините на прожекторите, за да се въплъти в ролята на разказвачка. Разказаните от нея приказки носят дълбокия отпечатък на цялото творчество на Исабел Алиенде, което ни среща с чистото и първично усещане за жена. Любовта е основна тема и тук, но не онази дребнава любов. Обект на тази книга е идеята „любов“ в различните й превъплъщения.

Приказките на Ева Луна са и удоволствие. Страница след страница, текстът се лее и оставя у читателя усещането по-скоро за устна реч, отколкото за писано слово. Сякаш някой е застанал до теб и ти разказва.

Исабел Алиенде е родена в Перу през 1942 г. Детството й е разпиляно между Чили, Боливия, Европа и Близкия Изток. До 1973 г. е журналист в Чили, но след преврата срещу чичо й Салвадор Алиенде емигрира. До 1984 г. работи във венецуелския вестник „El Nacional“. Преподава литература в престижни университети в САЩ. През 1981 г. започва да пише писма до болния си дядо. Те прерастват в бестселъра “ Къщата на духовете“ (“La casa de los espнritus„), който излиза на следващата година.

Алиенде казва, че започва всяка своя книга на осми януари. Сам Пабло Неруда (Pablo Neruda) я насърчава да се насочи към писателския занаят с думите: „Момиче, остави журналистиката, по-добре седни да пишеш художествена литература с тази развинтена фантазия, която притежаваш.“. Както се оказва по-късно, съветът му е бил напълно правилен.

В излязлата на български език през 2008 г. нейна книга „Моята измислена страна“ (“Mi Pais Inventado„) чилийската писателка споделя: „Бях странница почти през целия си живот – обстоятелство, което приемам, защото нищо друго не ми остава“. От тази гледна точка тя разказва на света, който вече почти три десетилетия я слуша с огромен интерес.

*

Ако това заглавие е привлякло интереса ви, вижте още:

Афродита

Сборът на дните

Портрет в сепия

За любовта и сянката

Ръкопляскания за предложеното)))

Всеки блогър може да се включи и да сподели нещо интересно за любимата си книга... Заповядайте :)

Чела съм няколко книги на Алиенде: "Гората на пигмеите", "За любовта и сянката" и сега чета "Ева Луна". Доста е интересна и лесна за възприемане. Може би е за читателите, които искат да се спуснат в някое приключение и да се забавляват. Но за мен е само това, рядко, много рядко ме е карала да се замисля за това, което казва. Прочела съм вече поне 700 страници от нея, но не са ме впечатлили повече от 2-3 фразички. Докато, когато четох Маркес и то не най-известната му книга, "За любовта и други демони", която е около 160 страници, си извадих в дневника поне 10 фразички, 4-5 от които още помня. Да, предполагам, че е малко по-тежък за четене, но предлага повече, с него вникваш повече в живота. Алиенде е за забавление, Маркес за размисъл. Поне за сега така мисля, на 16 съм, може и скоро да си променя мнението. :) Поздрави!