Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.06.2009 19:21 - Милорад Павич “Пейзаж, рисуван с чай”
Автор: knigomrezha Категория: Изкуство   
Прочетен: 3171 Коментари: 0 Гласове:
2



Знаете ли, че Милорад Павич, чиято книга "Пейзаж, рисуван с чай" излезе наскоро на книжния пазар у нас, е живял в България? Ето какво казва той за този период от живота си:

"В България бях през 1945 г., веднага след оттеглянето на хитлеристките войски от Балканите. Спомням си разрушената от бомби София и бялата Варна на брега на Черно море, където по протежение на брега бяха подредени прекрасни малки вили с червени покриви и зелени первази около прозорците, но когато човек се приближаваше към тях, те показваха истинското си лице - това бяха умело прикрити германски бункери, обърнати към морето.

Прекарах една година и в град Русе, на брега на Дунав, в прекрасен френски колеж за момичета, който тогава се наричаше Notre Dame de Ruschuk. Преподаваха монахини от Франция, Англия и Белгия. Понеже знаех френски и английски от дете, обичах да си говоря с тях. Едното крило в голямата градина на брега на реката беше преуредено в училище за нас, децата от Сърбия. В Русчук си водих дневник. Той беше пълен със стихотворения на френски и сръбски, които бях писал там. Днес трудно мога да позная себе си в тези момчешки страници."

Писател от ранга на великия Борхес, Милорад Павич казва още за себе си:

"Аз съм писател повече от 200 години. През далечната 1766 г. един Павич публикувал в Буда своя стихосбирка и оттогава се считаме писателско семейство.

Роден съм през 1929 г. край бреговете на една от четирите райски реки в 8.30 часа сутринта, зодия Везни (аксцедент Скорпион), според хороскопа на ацтеките - Змия."


----------------------------------------
Милорад Павич
Пейзаж, рисуван с чай
Алтера, 2009
368 стр., 20.00 лв. - 19.00 лв.
----------------------------------------


image

В съвременната литературна ситуация много често феновете колективно преживяват определен въображаем свят – групи от хора по света, без да се познават помежду си, „живеят” на Средната земя, в Света на диска, в Училището за магии, в Макондо. Речниците и кръстословиците на един от най-големите съвременни сръбски автори - Милорад Павич (1929) - са определено едно такова място, където многобройните фенове „се изгубват”, за да се срещнат и за да намерят себе си. Двете книги, които белязват ориентирите в света на Павич са незабравимите „Хазарски речник” и „Пейзаж, рисуван с чай”. Това са постмодерни романи, в които читателят може да „влезе” от всяка страница, които предполагат реална връзка както между различните читатели, така и между читатели и герои. Това са изключително смели пътувания във времето и пространството – интерактивни литературни приключения, изпълнени с лирична чувствителност и прозрения за историята на човечеството.

Българските читатели познават също така "
Другото тяло" и "Последна любов в Цариград + Карти Таро", които продължават скитанията из лабиринтите на Павич, успешно конкурирайки най-известните му книги.

Специално за читателите на LiterNet, в превод на Ася Тихинова-Йованович е достъпно електронното издание на романа "
Кутия за писане".

И все пак романът “Пейзаж рисуван с чай” е основно произведение за разбирането на естетиката и философията на Павич. Книгата е вдъхновена от посещението на писателя в Света гора и в Хилендарския манастир през 1973 г. Излиза с подзаглавие “роман за любителите на кръстословици”, тъй като отделните глави могат да се четат водоравно или отвесно, без да се спазва строга последователност. С преплитането на реалност и фикция, историческо и актуално, тeкстът провокира читателя да мисли за света като място на неочаквани преплитания и паралели, подчинени на принципа на всеобщата космическа връзка. В тях, както и в хода на повествованието, е въвлечен и самият читател не само по силата на избора си как да чете романа, но и като обект на несподелената любов на главната героиня. Българският читател ще бъде заинтригуван от начина, по който Павич проблематизира темите за идентичността, свободния избор, предопределението и търси тяхното проявление от епохата на ранното християнство до времето на Тито. Още с публикуването си през 1988 г. романът получава престижната литературна награда Меша Селимович и е обявен за най-четената книга на годината. Преведен е на 12 езика.


Ето какво е мнението на рецензентите за книгата на Павич:
  • „Романите на Павич могат да бъдат класифицирани като магичен реализъм. „Пейзаж, рисуван с чай” представлява един опит за летене, един опит да бъде преодоляна гравитацията на обикновения живот. Това е също единственият от познатите ми романи, в който героинята се влюбва в читателя. Кой би могъл да устои? Ние нямаме друг избор, освен да отвърнем на любовта с любов.”
  Ан Тейлър „Филаделфия инкуайърър”
  • „Както Хорхе Луис Борхес и Габриел Гарсия Маркес, Павич знае как да подплати своето тексотво жонгльорство с великолепни портретни миниатюри и очарователни анекдоти.”
  Майкъл Дарда „Вашингтон пост”


Някои показателни откъси от „Пейзаж, рисуван с чай”:

„Краищата на мустаците си носеха сплетени като бич. Не се смееха поколения наред и бръчките бележеха годините само в горната част на лицата им. Старееха от мисъл, не от радост. Знаеха, че юдеите ги наричат идумеи; те самите наричаха себе си “сол”. Много време трябва на човек, за да изяде шепа сол – мислеха си те, и бяха търпеливи. Носеха два знака: знака на агнеца и знака на рибата. На агнеца даваха питки, замесени със сълзи, а на рибата - пръстен от тесто, защото тя е невяста на душата.”
(„Пейзаж, рисуван с чай”)

„Имаше съвсем плитка усмивка, така че като се усмихнеше, човек можеше да се опре в носа й. Когато го целуна, той си помисли – това е една от онези целувки, които си разменят противниците, преди да кръстосат шпаги. Остави за миг греблата и пусна водата да ги насочи по вятъра. Завъртаха се бавно и вятърът постепенно увиваше косата около врата й. В лодката имаха куче и вестник. Тя четеше от вестника хороскопа на кучето си, а после си дръпна дим от лулата му.”
„Пейзаж, рисуван с чай”

“Само хляб, дрехи, обувки и омраза човек може да харчи в големи количества – мислеше си госпожа Амалия в Пеща. – От всичко друго: любов, мъдрост, красота има много повече, отколкото сме в състояние да употребим. Винаги твърде много скъпоценни неща  и никога достатъчно обикновени...”
(„Пейзаж, рисуван с чай”)


За желаещите да четат Милорад Павич на английски:

Milorad Pavic at Amazon.co.uk
Last Love in Constantinople
Siete pecados capitales/ Seven deadly sins
The Dictionary of the Khazars

Milorad Pavic at Amazon.co.uk
Dictionary of the Khazars (F)
Landscape Painted with Tea
.  
Last Love in Constantinople: A Tarot Novel for Divination
Siete pecados capitales/ Seven deadly sins (Spanish Edition)




Тагове:   пейзаж,   milorad pavic,


Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: knigomrezha
Категория: Изкуство
Прочетен: 587403
Постинги: 215
Коментари: 65535
Гласове: 693
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031