Постинг
01.06.2009 19:37 -
Едвин Сугарев. Поезията на Александър Вутимски: паралелни прочити
За любителите на критическото слово, на финия анализ, на паралелното четене. Големият, забравен, забранен, неканоничен Вутимски през погледа на Едвин Сугарев.
------------------------------------------------------------
Едвин Сугарев
Поезията на Александър Вутимски: Паралелни прочити
София: Алтера, 2009
576 стр, 21 лв. (-5% = 19.95 лв.)
------------------------------------------------------------
Издателство "Алтера" представя книгата на Едвин Сугарев "Поезията на Александър Вутимски: паралелни прочити". Тя е включена в поредица "Зевгма" – академичната поредица на издателството. Авторът е вече познат на българската публика с други произведения, изследващи литературата, например книгата "Българският експресионизъм", а също така и като забележителен поет и политически коментатор. Изследването съдържа подробен и многостранен анализ на поетичните и прозаични текстове на Александър Вутимски, тяхната критическа рецепция – слепотите и прозренията на критиката за тях през годините, техните интертекстови връзки с произведенията на други поети съвременници на Вутимски, а също така и на поети от други епохи и течения в българската литература.
В началото на книгата Сугарев се обръща към историята на литературната критика у нас и към това как тя възприема оригиналните поетически търсения на Вутимски. Започва се от консервативния подход на Владимир Василев, преминава се през критериите на социалистическия реализъм и Здравко Петров, книгите на Розалия Ликова и Божидар Кунчев за поезията на 40-те и се стига до оценката на съвременните критици и поети. В последващите глави разглежданият поет бива съпоставен с Атанас Далчев поради общото и за двамата екзистенциално разколебаване на идентичността на лирическия Аз и предметната образност, с Александър Геров – заради бохемския живот и интерпретацията на мотива за смъртта, с Богомил Райнов, Иван Пейчев и др. Изключително интересна е съпоставката с Никола Вапцаров, изградена в диалог с книгата на Никола Георгиев "На повратки в село – или към света". В частта, посветена на поетиката на Александър Вутимски сама по себе си, читателят може да намери и един чисто есеистичен екскурс на Сугарев върху дзен-будизма и странната съдба на твореца маргинал.
Основният извод на книгата е, че става дума за оригинален и автентичен поет, който се свързва с една дълга поетична верига в историята на българската литература, започваща от Пейо Яворов и Димчо Дебелянов и стигаща до Борис Христов и Георги Рупчев. Същевременно Вутимски е различен от всичко познато в дотогавашните традиции и това му пречи да заеме полагащото му се място в литературния канон. Тази различност обаче не трябва да ни плаши, сама по себе си тя представлява ценност, тъй като разширява и собствените ни представи за параметрите, целите и смисъла на поетичното битие.
------------------------------------------------------------
Едвин Сугарев
Поезията на Александър Вутимски: Паралелни прочити
София: Алтера, 2009
576 стр, 21 лв. (-5% = 19.95 лв.)
------------------------------------------------------------
Издателство "Алтера" представя книгата на Едвин Сугарев "Поезията на Александър Вутимски: паралелни прочити". Тя е включена в поредица "Зевгма" – академичната поредица на издателството. Авторът е вече познат на българската публика с други произведения, изследващи литературата, например книгата "Българският експресионизъм", а също така и като забележителен поет и политически коментатор. Изследването съдържа подробен и многостранен анализ на поетичните и прозаични текстове на Александър Вутимски, тяхната критическа рецепция – слепотите и прозренията на критиката за тях през годините, техните интертекстови връзки с произведенията на други поети съвременници на Вутимски, а също така и на поети от други епохи и течения в българската литература.
В началото на книгата Сугарев се обръща към историята на литературната критика у нас и към това как тя възприема оригиналните поетически търсения на Вутимски. Започва се от консервативния подход на Владимир Василев, преминава се през критериите на социалистическия реализъм и Здравко Петров, книгите на Розалия Ликова и Божидар Кунчев за поезията на 40-те и се стига до оценката на съвременните критици и поети. В последващите глави разглежданият поет бива съпоставен с Атанас Далчев поради общото и за двамата екзистенциално разколебаване на идентичността на лирическия Аз и предметната образност, с Александър Геров – заради бохемския живот и интерпретацията на мотива за смъртта, с Богомил Райнов, Иван Пейчев и др. Изключително интересна е съпоставката с Никола Вапцаров, изградена в диалог с книгата на Никола Георгиев "На повратки в село – или към света". В частта, посветена на поетиката на Александър Вутимски сама по себе си, читателят може да намери и един чисто есеистичен екскурс на Сугарев върху дзен-будизма и странната съдба на твореца маргинал.
Основният извод на книгата е, че става дума за оригинален и автентичен поет, който се свързва с една дълга поетична верига в историята на българската литература, започваща от Пейо Яворов и Димчо Дебелянов и стигаща до Борис Христов и Георги Рупчев. Същевременно Вутимски е различен от всичко познато в дотогавашните традиции и това му пречи да заеме полагащото му се място в литературния канон. Тази различност обаче не трябва да ни плаши, сама по себе си тя представлява ценност, тъй като разширява и собствените ни представи за параметрите, целите и смисъла на поетичното битие.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 693
