Постинг
28.04.2009 13:20 -
"Литературността" през погледа на Тодор Христов
Автор: knigomrezha
Категория: Изкуство
Прочетен: 3054 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 08.05.2009 17:29
Прочетен: 3054 Коментари: 1 Гласове:
0
Последна промяна: 08.05.2009 17:29
Ето една забележителна книга, не само за специалисти литературоведи, а за всички, интересуващи се от осмислянето на феномена литература и литературност, т.е. кое прави един текст литературен и как това "правене" се променя във времето. Отговор на тези нелеки въпроси дава един млад изследовател, успял да обгледа огромен брой школи и идеи... Представя ни го издателство "Алтера" в своята академична поредица "ЗЕВГМА".
---------------------------------------------
Тодор Христов
Литературността
София: Делта Ентъртейнмънт , 2009
384 стр., 18 лв. (с отстъпка 5% = 17.10 лв.)
---------------------------------------------
Издателство „Алтера” представя на българската публика книгата "Литературността" на Тодор Христов. Това е обширно и задълбочено изследване, което със сигурност би могло да намери разнообразни употреби в съвременната хуманитарна наука и в литературознанието в частност. Книга, която се докосва до интердисциплинарността на литературната теория, която „преиграва” нейните големи дебати, която разглежда подробно множество автори, доскоро минавали за трудно разбираеми у нас. Приносно самостоятелно изследване и учебник за студенти и преподаватели, реализация на един нов, по-информиран подход към литературните изследвания – изследването на Тодор Христов се опитва да съчетае всичко това. Школата на руския формализъм е разгледана изключително подробно, като изследването съперничи на публикуваната на български книга на Питър Стайнер "Руският формализъм" (Russian Formalism: A Metapoetics). Представени са малко изследваните възгледи за литературата на лингвистични школи като глосематиката и генеративната граматика. Идеите на постструктурализмa и на деконструкцията са интерпретирани във връзка с историческия контекст на тяхното възникване, което дава възможност да бъдат разкрити политическите им импликации. Подробно са разгледани и автори като Майкъл Рифатер (Michael Riffaterre), Кете Хамбургер (Kдte Hamburger), Роман Ингарден (Roman Ingarden), както и някои важни за литературознанието текстове – "Лингвистика и поетика" на Роман Якобсон (Roman Jakobson), "За граматологията" и "Пред закона" на Жак Дерида (Jacques Derrida), "Фиктивно и въображаемо" на Волфганг Изер (Wolfgang Iser) и др.
Книгата разглежда възхода и залеза на въпроса за литературността, един от възловите въпроси за теорията на литературата на ХХ в. Първите глави представят теориите на литературността, разработвани в рамките на руския формализъм, структурализма и семиотиката. В края на 60-те години тези теории изпадат в криза, от която се оформят два основни изхода – изоставянето на въпроса за литературността и опитът той да бъде освободен от есенциализма чрез интерпретирането му като въпрос за режимите и степените на литературност. Тези две стратегии са анализирани в контекста на немския структурализъм, стилистиката, теориите на фикционалността, литературните родове, постструктурализма, аналитичната философия, литературната антропология, новия прагматизъм, културните изследвания и критическата теория.
Последната част е опит за разглеждане на въпроса за литературността като въпрос, убягващ на класификациите на философската метафизика (може би неслучайно кризата на въпроса „Що е литература?” съвпада с кризата на метафизическата традиция). Тодор Христов търси отговора в противопоставянето между формализираното философско питане за литературата и действителния опит с нея, нейното „правене”.
---------------------------------------------
Тодор Христов
Литературността
София: Делта Ентъртейнмънт , 2009
384 стр., 18 лв. (с отстъпка 5% = 17.10 лв.)
---------------------------------------------
Издателство „Алтера” представя на българската публика книгата "Литературността" на Тодор Христов. Това е обширно и задълбочено изследване, което със сигурност би могло да намери разнообразни употреби в съвременната хуманитарна наука и в литературознанието в частност. Книга, която се докосва до интердисциплинарността на литературната теория, която „преиграва” нейните големи дебати, която разглежда подробно множество автори, доскоро минавали за трудно разбираеми у нас. Приносно самостоятелно изследване и учебник за студенти и преподаватели, реализация на един нов, по-информиран подход към литературните изследвания – изследването на Тодор Христов се опитва да съчетае всичко това. Школата на руския формализъм е разгледана изключително подробно, като изследването съперничи на публикуваната на български книга на Питър Стайнер "Руският формализъм" (Russian Formalism: A Metapoetics). Представени са малко изследваните възгледи за литературата на лингвистични школи като глосематиката и генеративната граматика. Идеите на постструктурализмa и на деконструкцията са интерпретирани във връзка с историческия контекст на тяхното възникване, което дава възможност да бъдат разкрити политическите им импликации. Подробно са разгледани и автори като Майкъл Рифатер (Michael Riffaterre), Кете Хамбургер (Kдte Hamburger), Роман Ингарден (Roman Ingarden), както и някои важни за литературознанието текстове – "Лингвистика и поетика" на Роман Якобсон (Roman Jakobson), "За граматологията" и "Пред закона" на Жак Дерида (Jacques Derrida), "Фиктивно и въображаемо" на Волфганг Изер (Wolfgang Iser) и др.
Книгата разглежда възхода и залеза на въпроса за литературността, един от възловите въпроси за теорията на литературата на ХХ в. Първите глави представят теориите на литературността, разработвани в рамките на руския формализъм, структурализма и семиотиката. В края на 60-те години тези теории изпадат в криза, от която се оформят два основни изхода – изоставянето на въпроса за литературността и опитът той да бъде освободен от есенциализма чрез интерпретирането му като въпрос за режимите и степените на литературност. Тези две стратегии са анализирани в контекста на немския структурализъм, стилистиката, теориите на фикционалността, литературните родове, постструктурализма, аналитичната философия, литературната антропология, новия прагматизъм, културните изследвания и критическата теория.
Последната част е опит за разглеждане на въпроса за литературността като въпрос, убягващ на класификациите на философската метафизика (може би неслучайно кризата на въпроса „Що е литература?” съвпада с кризата на метафизическата традиция). Тодор Христов търси отговора в противопоставянето между формализираното философско питане за литературата и действителния опит с нея, нейното „правене”.
Търсене
За този блог
Гласове: 693