Знаете ли колко трудно и колко рядко се пишат стойностни неща за онова, пред което зрителят тръпне два часа, докато е в залата, а после постепенно забравя какво е гледал, на какво е плакал, кого е аплодирал... Остават афишите, спомените, коментарите, отзивите, но пръснати тук и там и подложени на безмилостната забрава на времето. И това се отнася и за най-великия измежду великите - за самия Уилям Шекспир, за неговите преводи у нас, за неговите постановки, дори за "Хамлет", до чийто герой всеки български и световен актьор иска да се докосне... Книгата на Божидара Божинова ни дава точно това - памет за българския Хамлет.
 
--------------------------------------
Божидара Божинова.
Българският Хамлет XX век.
София: Кралица Маб
2009, 224 стр., 9.00 лв.
--------------------------------------


Сценичната съдба на “Хамлет” е постъпателен и многопластов процес, в който се открояват основните периоди в развитието на българския театър. Анализът на многобройните постановки и отзвукът, който те имат сред зрителя, допълва образа на българската култура и нейното съизмерване със света.

Изследването тръгва от първия опит и разглежда всички сценични реализации на великата трагедия, като поставя акценти върху най-важните преводи (Гео Милев, Валери Петров), постановки (Вили Цанков и Леон Даниел, Иван Добчев, Александър Морфов, Лили Абаджиева), актьорски интерпретации (Сава Огнянов, Васил Кирков, Владимир Трендафилов, Иван Димов, Борис Михайлов, Иван Кондов, Наум Шопов, Руси Чанев) и възприемането на публиката.

А и не само сценичният - литературният "Хамлет" у нас също има дълга история. Колко негови превода са правени? Май се сещам за поне четири, а те са много повече.