Не бих искал да пропусна едно любопитно четиво на любовна тема, излязло преди време и минало някак си незабелязано за критиката, но пък добре посрещнато от читателите.

Първо, няколко думи за книгата и за автора, впрочем поредният пишещ, дошъл отстрани, сякаш от извън литературата... В годината на появата си на бял свят (изд. "Изток-Запад", 2007) дебютният роман „Живот в тройка. Истински роман” на Станимир Кискинов печели награда на Национален фонд „Култура” за превод на съвременна българска литература на чужди езици. Авторът е доктор по политология и бакалавър по астрология. Преподава в специалност „Социология” на Софийски университет „Св. Климент Охридски” и към фондация „Европартньори 2007”. В литературния му проект присъства целия му професионален и емоционален опит, включващ кратка журналистическа и актьорска практика, 15-годишен стаж в Културния отдел на Посолството на САЩ в България и дълги митарства по културно-географската ос Изток-Запад и в дебрите на любовта. Издателство „Пакс паблишинг” представя второто преработено издание на български език.

Тази книга може да ви накара да мечтаете и да се смеете на глас. Заради нея може да ви глобят в тролея, тъй като – зачетени в нейните страници – сте пропуснали да си перфорирате билетчето. Тази книга може и да не ви се понрави, или да остави у вас противоречиви впечатления. Но може дотолкова да ви хареса, че да ви вдъхнови да напишете друга такава книга, или да откриете с нея „библиотека” за всичките си приятели. Може да ви изгуби работен ден, да стане причина да ви уволнят, както и да ви назначат на работа. Може да ви разведе, а може и да ви омъжи/ожени. Всичко това се е случвало с тази книга – защото е „истински роман”!


Но какво да говорим повече, нека да прочетем какво казват прочелите и харесалите книгата. Тези, които са я чели, но не са я харесали, ще ги очаквам да напишат някой ред като коментар и да оспорят каквото решат :)



От журналиста: „Съвременен Одисей броди из непознатите морета на опасните човешки връзки... За да не бъде привлечен и опустошен, той се привързва към основополагащи „мачти” на своя кораб – философията, политологията, астрологията и езотеричните практики... Но в книгата си е изключително сладкодумен и увлекателен. Защото е искрен – толкова рядко качество в днешната литература.”  (Цветан Тодоров, автор)

От рецензента: „Книгата представлява интересен опит да се обединят на пръв поглед несъвместимите личностни характеристики на нейния автор. Това, че Стенли е доктор по политология, бакалавър по астрология и преподавател по писане на проекти в катедра „Социология” на СУ, особено му е помогнало да свърже в една пъстра амалгама духовното, емоционалното и битийното ниво на живота. Така се е родило едно интегрално постижение, едно разголващо душата откровение – и то споделено с изкусителното и изключително деликатно търсене на границата, баланса, с движението по ръба на нещата. Тази книга съдържа толкова много подтекстове, че може да се прочете по най-различни начини, но единствено не и с равнодушие”. (Димитър Сотиров, медиен експерт)

От редактора: „Това е първолично откровение за полифоничните връзки и културната полигамия на съвременния човек; за двоичността и раздвоението, верността и верите; за физиологията на компромиса „обичам те”, гледан отпред, отзад, отвътре и отвисоко; за правото да избираш свободно и неокончателно; за стойността на избора в една такава ситуация и за неангажиращата му давност; за емоционалната потребност и емоционалното потребление. На стотина страници в книгата авторът дава да се разбере може ли един любовен триъгълник да е равнобедрен, каква е неговата пределна вместимост и защо природата не търпи равновесие; кой кой е в колебливата геометрия на мъжко-женските отношения и дали дефицитът на любовна взаимност е между хората, или вътре в тях. „Живот в тройка” е рисковано автентичен разказ за упоритите напъни на съвременния мъж (и жена му) да окултури инстинктите си, като ги облече в идеологически и духовни търсения”. (Ира Колковска)

От литературния критик: „Най-лесно би било “Живот в тройка” да се представи като любовен роман. Това обаче е само повърхността… Кискинов пише за дълбочината на човешките отношения, за постепенното узряване на любовта, за познаването на истинските чувства и за търпението към другия… И понеже това е една от онези истински истории, трудно може да се направи разлика между фикция и действителност”. (Оля Стоянова)

От литературния практик: „Имах приятната възможност да се запозная с интересния, нееднозначен живот и сложната, но много колоритна личност на автора,... открил способността да вникнеш в проблемите на другия, дори да заживееш с тях, да загърбиш собственото си его, без да го унищожиш, да осмислиш свободата – както своята, така и свободата на другия и не само да я осмислиш, но и да се опиташ да отвориш очите на всеки, който недооценява този скъпоценен дар, тази висша човешка добродетел... Ако някой желае да опрости нещата, както обича и е свикнал да прави в своя живот, защото повече не му е било нужно, за да разбере защо всичко се случва както се случва, на какво се дължат успехите и несполуките, терзанията и миговете на щастие, защо “живот в тройка”, а защо не “соло”, защо не “в двойка” или в “четворка”, “петица” и пр., може да прочете абзацът на стр. 69, след което спокойно може да отиде да си пие ракията с тиха завист към автора, но с пълното съзнание, че е успял да се навре за кой ли път в квинтесенцията на нещата. ” (Асен  Сираков, писател, преводач, публицист и езиковед)