Издателство "Дамян Яков" направи ново попълнение в луксозната си поетична поредица с томче стихове на Робърт Бърнс. Изданието е двуезично. Българският превод е на Владимир Свинтила.
 

-------------------------------------------------
Робърт Бърнс
В цъфналата ръж

София: Дамян Яков, 2009
136 стр., 12 лв., с отстъпка от "Книгосвят" - 11.40 лв.
-------------------------------------------------

 

Поводът? През 2009 година се навършват 250 години от рождението на един от най-големите поети на Шотландия (25.01.1759) и тази годишнина се отбелязва в родината му по-мащабно и от официалния национален празник. Нещо повече – негово стихотворение се приема за неофициален национален химн. А извън родината си “истинският поет в ентусиазма на страстта”, както той сам се нарича, ще бъде честван от безбройните свои почитатели с нови издания на неостаряващите му поеми, стихотворения и писма до любимите му жени. В познати и съвсем нови преводи на всички литературни езици отново ще звучат “В цъфналата ръж”, “Старата любов”, “Девойката, която ми постла легло”, “Момина песен”, “Нощен разговор”, “Песен”, “Ненси”, “Меги от мелницата” и много други.
 
Робърт Бърнс е син на фермер, самият той е наричан „поет фермер" и „поет на народа".  Владее до съвършенство английския литературен език, но създава великолепна поезия на живота и любовта, написана на диалект от южната част на Шотландия. Пътува много и събира шотландски народни песни, които преработва и адаптира.

Още за първата си книга “Поеми” Робърт Бърнс получава признание и слава. Тази слава и неустоимата му красота отрано са ключ към сърцата на жените – млади момичета и щастливо омъжени матрони, бедни прислужници и заможни аристократки. За него всички са невинни и чисти, всички завладяват сърцето му изцяло – но за кратко. Поезията му е хроника на любовните му възторзи и горчивите му разочарования. Разгулната му слава намира точно описание в поемата му “Прелюбодеецът”. Писмата, които пише на краткотрайните си любими, на роднините и приятелите си, са безценен извор за бъдещите му биографи. От тях научаваме за пламенните му страсти, за дългия списък с незаконни деца и скучния му брак, за преданата му обич към родния край.

В България стиховете на Бърнс са известни и любими на поколения българи. Томчето “В цъфналата ръж” на Издателство “Дамян Яков” е още една нова възможност да си припомним някои от най-вълнуващите творби на шотландския бард. Художник на стихосбирката е Рада Якова.

Но нека и да послушаме една от песните на Робърт Бърнс, с поздрав от мен за всички прочели дотук :)

Идейки си запъхтяна
вечерта веднъж,
Джени вир-водица стана
в цъфналата ръж.

Джени зъзне цяла, Джени
пламва изведнъж.
Бърза, мокра до колени,
в цъфналата ръж.

Ако срещне някой
в цъфналата ръж
и целуне този някой
някого веднъж,

то нима ще знае всякой
де, кога веднъж
някога целувал някой
в цъфналата ръж?

"Превод" не е съвсем точно. "Пресъздаване" описва по-добре работата на Владимир Свинтила. Със сигурност на последния дължим не по-малко, отколкото на Бърнс, обаянието на тези стихове. Това че изданието е двуезично позволява да се види майсторството на превода. Запазването на римата и метриката изисква да се пренапише цялото стихотворение, като от оригинала се запази само общя семантичен облик. Затова може да се каже, че Бърнс и Свинтила са отделни автори които просто са писали на една и съща тема.

Много точен и полезен коментар! Благодаря! Разбира се, добрият преводач е индивидуалност, която трябва да се доближи до тази на превеждания автор. Иначе превод не се получава. Но колцина преводачи са на нивото на Свинтила...