Да си спомним за един голям български поет, който ни напусна преди няколко години. Иван Динков е име, което трябва да се познава, зад него стоят и стихове, и проза, и характер, рядко съчетание в българската култура.

Така - за себе си: поет съм български,
по дух - без жителство, в развод с иконите;
написах някога: "Тъй както с въглена,
така и с думата не става комкане."
Това - по градуса, е вик, разбира се,
е само предговор, е нещо уводно:
едно разгряване - да хвърля гирите
по всички уреди, по всички уроди.

За повече стихове вижте тук: Иван Динков


В началото на 2009 г. се появи една по-специална книга - дело на университетски хора, но и на тези, които са си пили ракията с него. Тези, които го познават, знаят, че той освен чепат характер, беше и мълчаливец или поне твърде лаконичен, като стиховете си, скъперник на думи. Но да спра дотук и да ви представя новото си предложение - то е само за онези, които са го чели или които биха искали да прочетат нещо негово.


---------------------------
Иван Динков в българската литература и култура.
Изследвания, статии, есета. Първо издание.
Съставител Пламен Дойнов.
Библиотека “Личности”. Книга втора.
София, издателство "Кралица Маб"
184 стр., 2009. Цена 7 лв.
--------------------------




Иван Динков (1932–2005) чрез творчеството и поведението си e сред най-влиятелните автори в писателската общност. Неговите творби са създавани чрез отстояване на човешкото битие като висша гаранция за достоверност на литературния текст, като непрестанно усилие за хармонизация между писане и живеене, между език и поведение. Книгата представя относително цялостен съвременен прочит на творчеството и на ролята на Иван Динков в българската литература и култура. Така едно незаобиколимо авторско присъствие добива своята историческа плътност и се откроява като средищно в канона на българската литература от втората половина на ХХ и началото на ХХІ век.

Библиотека „Личности” представя чрез думите на най-новата критика емблематични фигури от българската литература, белязали с присъствието си епохата и на Първата (Народна) република България (1946–1990), и на Втората българска република (след 1990 г.). Със следването на ясен критически ангажимент, с волята за цялост и истинност на литературната история поредицата проектира началата на новия канон на българската литература – редицата от личности, които задават нейния висок смисъл.

Изданието се публикува в рамките на научноизследователската програма Литературата на Народна република България (1946-1990) реализирана от Департамент “Нова българистика” на Нов български университет.